Защо не мога да приложа нищо, от това, което четох?

За майчината умора, бремето на знанието и нуждата от подкрепа,

а не от още стратегии

Колко често ти се случва да седиш с телефона в ръка, с десетки отворени статии, съвети, скрийншоти, рилсове и майчински групи? Да си препълнена с информация и едновременно с това… да се чувстваш безпомощна?

Да си казваш:„Четох, знам, на теория всичко е ясно. Ама на практика… не мога да направя нищо.“

Познато ли ти е това усещане? Ако да – не си сама.

 Когато знанието започне да тежи

Да си информирана майка е прекрасно. Да искаш да направиш най-доброто – съвсем човешко. Но понякога всичко, което си научила, започва да тежи като невидим куфар, пълен с „трябва“, „не бива“, „не така“, „пропуснах момента“, „сбърках“.

Истината е, че колкото повече информация събираш, толкова по-силно може да се появи чувството, че не си достатъчна.Че не прилагаш „както трябва“.Че всички други успяват, а ти се въртиш в кръг.

А всъщност… никой съвет не работи без контекст. Без човешко присъствие. Без разбиране. Без някой, който да те попита:„Как си? Как мина деня ти? “

Имаш нужда от свързване, не от съвършенство

Да, стратегиите за сън имат логика и последователността носи резултати.Но когато си уморена до кости, дори най-добрият план не може да се приложи.

Защото не си робот. Ти си майка. И това значи — човек с нужди, чувства и граници.

Затова при мен, няма да намериш списъци със строги правила. Ще намериш място, където сънят не е проект, а част от връзката между теб и твоето дете.И преди всичко – място, в което има разбиране. Без вина и без натиск.

А какво да направиш, когато не можеш да направиш „нищо“?

Понякога най-полезният ход не е „още един опит“, а спиране и презареждане.

Ето няколко съвсем реалистични стъпки, които можеш да направиш дори, когато си на ръба:

Промени едно МАЛКО нещо. Не всичко. Само едно. Например: да намалиш светлината преди сън. Или да не отговаряш на съобщения вечер. Малкото е постижимо.

Изпий чаша вода. Буквално. Твърде често забравяме нуждите на тялото си, докато се опитваме да „оправим“ всичко останало.

Пусни си таймер за 10 минути и просто поседни. Без да си на телефона и да скролваш. Без да мислиш какво още трябва. Само да си с дъха си. Може да се усетиш странно първите минути, но това е време за теб.

Избери компания, не рецепта. Разговор с приятелка (пропуснете темата за деца, обаче), терапевт, роднина – някой, който няма да ти даде още един списък, а ще те изслуша.

Дай си позволение. Да не прилагаш нищо тази седмица. Да не бързаш. Да се грижиш за връзката, не за схемата.

Не, не си се провалила. Просто си уморена.

И това не се решава с още стратегии – а с разбиране, с малки стъпки, с доброта към себе си.

Ако усещаш, че си на прага на „не мога“, това може да е началото на нов път – път, който започва от теб, не от правилата.И ако имаш нужда от спътник в този път, аз съм тук.

С много обич:

Пепи Цанкова, вашия консултант по детски сън и йога учител. Милувка за сън

Мога да ви помогна и да ви науча как да приспивате детето си бързо и лесно, така че да може и вие да се наспите и да имате време за себе си!